2 (2)

Търсенето на естествения камък за облицовки и настилки и търговията с него бележи на­чалото си от промяната преди четиринайсет години, когато се отприщи частната инициати­ва. От една страна, започна масово индивидуално строителство, нямащо нищо общо със сивата отчайващо еднообразна панелна действителност на големия град. От друга, се появиха предприемчиви хора, които получиха концесии и започнаха да добиват и дос­тавят на пазара естествен камък. В началото на пазара се предлагаше предимно качест­вен материал, но и цените бяха около два пъти по-високи от сегашните. Бързото разширя­ване на пазара поради голямото търсене обаче доведе до появата на много търговци и силна конкуренция, водеща до силно снижаване на цените, но и на качеството на предла­гания камък. Едва ли не всичко, което се изкопае и нацепи, се и продава. Според Слави обаче това състояние на нещата няма да продължи дълго, защото все по-голяма част от българския камък намира добър пазар в чужбина при минимална цена 15 Евро за квадра­тен метър за неоформени плочи. Това обяснява стремежа по-нискокачествената продук­ция да се пласира на вътрешния пазар и неминуемо след две-три години ще повиши це­ните в България поне два пъти.
По предназначението си каменните плочи се делят на две основни групи. За облицовка на цокли, стени, декоративни зидове, колони и др. се използват плочи с дебелина 2–3 cm. Ако са от здрав камък с такива плочи напълно успешно може да се застилат и пеше­ходни пътеки или алеи за автомобили. Натоварването в случая се носи от армираната бе­тонна настилка и стига плочите да са залепени добре, без кухини под тях, такава настил­ка може да понесе натоварване и от тежък камион. Все пак специално за настилки се пре­поръчва използването на по-дебели плочи – около 5 cm и повече. За пътеки и алеи, при които камъните са застлани върху пясъчно легло се използват и по-дебели плочи, като за целта се продават и камъни с дебелина 10-20 cm. Според нас това са вечни настилки, конкуриращи древните римски пътища, но всичко е въпрос на финансови възможности и предпочитания. С такива камъни може да се зидат и масивни зидове с отличен външен вид.
Негласно възприетата между производители и търговци класификация е:
* Плочи за облицовка с дебелина 2–3 cm.
* Плочи за настилка с минимална дебелина 3 cm и обичайна – 5–6 cm.
Каменните плочи се делят още по формата и големината си. По-евтините са необрязани, с неправилни размери и различна големина, както са се получили на плочи при цепене на скалата. Този вид плочи се залепват по-трудно, изискват по-голямо майсторство, но пък и придават по-естествен и разнообразен вид на настилката, наподобяваща донякъде стари плочници или калдаръм.

Предлагат се и рязани камъни с квадратна форма, а при поръчка може да се доставят и с точно зададени размери. Въпрос на целесъобразност и пари.
Много интересни и здрави настилки може да се направят с павета, получени от червен или жълт пясъчник. Най-често използваните имат големина 7х7 cm, като в действител­ност размерите им варират в границите 6–8 cm.

Настилките от павета са наистина вечни и красиви. Освен това те по правило се редят върху добре под­готвена основа и пясъчно легло, а помежду им се насипва и трамбова пясък. Това озна­чава още, че този вид настилки пропускат водата и така, от една страна, не се нарушава достъпът на дъждовната вода до плитките корени на близко разположените растения, а, от друга – при дъжд алеите не се превръщат в корито на бурен планински поток.
Според скалния си състав облицовъчните камъни са основно два вида – пясъчници и гнайси. Тук съзнателно ще използваме възприетата от търговците опростена и обобщава­ща терминология, макар и със съзнанието, че това би подразнило слуха на всеки минера­лог. За по-лесна ориентация на читателя поместваме и снимки на основните видове обли­цовъчни плочи и други камъни, които се предлагат на пазара.

Гнайсът е значително по-здрав и устойчив на износване от пясъчника, но това силно зави­си от мястото, от което са добити плочите. Повърхностните пластове са изветрели и полу­чените от тях плочи са доста меки и чупливи, а може даже и да се ронят. Добитите от дълбочина на находището плочи са твърди и здрави. Това проличава най-вече при почук­ване с твърд предмет на хванатата с два пръста плоча. Качествените твърди плочи изда­ват остър ясен звук, докато меките кънтят на кухо. За твърдостта на плочите може да се съди и при оглед на палето отстрани. При твърдите камъни по кантовете им отчетливо ли­чат като белезникави белези следите от инструмента, с който са били къртени и отчупва­ни.
Гнайсът се добива основно в Родопите, като се започне от гр. Гоце Делчев и се стигне до Ивайловград. Гнайсът има над двайсет разновидности като цвят – тъмно- и светлозе­лени, различни нюанси на сивото и на жълтото – от почти бели до тъмнокафяви.
Преобладаващата част от облицовъчните камъни, които се продават в София, се доби­ват от кариери край гр. Гоце Делчев. Според търговците при този камък бракът е по-ви­сок, защото плочите се добиват без механи­зация и от сравнително плитки до повърхно­стта пластове. Плочите от тези кариери се продават на цени между 5–8 лв.
Най-здрави, качествени и най-търсени са плочите от района на Ивайловград, които са предимно в сиво-бежовата цветова гама. То­ва се доста по-едри и здрави плочи, макар че и между тях има некачествени, добити от горни пластове.