Търсенето на естествения камък за облицовки и настилки и търговията с него бележи началото си от промяната преди четиринайсет години, когато се отприщи частната инициатива. От една страна, започна масово индивидуално строителство, нямащо нищо общо със сивата отчайващо еднообразна панелна действителност на големия град. От друга, се появиха предприемчиви хора, които получиха концесии и започнаха да добиват и доставят на пазара естествен камък. В началото на пазара се предлагаше предимно качествен материал, но и цените бяха около два пъти по-високи от сегашните. Бързото разширяване на пазара поради голямото търсене обаче доведе до появата на много търговци и силна конкуренция, водеща до силно снижаване на цените, но и на качеството на предлагания камък. Едва ли не всичко, което се изкопае и нацепи, се и продава. Според Слави обаче това състояние на нещата няма да продължи дълго, защото все по-голяма част от българския камък намира добър пазар в чужбина при минимална цена 15 Евро за квадратен метър за неоформени плочи. Това обяснява стремежа по-нискокачествената продукция да се пласира на вътрешния пазар и неминуемо след две-три години ще повиши цените в България поне два пъти.
По предназначението си каменните плочи се делят на две основни групи. За облицовка на цокли, стени, декоративни зидове, колони и др. се използват плочи с дебелина 2–3 cm. Ако са от здрав камък с такива плочи напълно успешно може да се застилат и пешеходни пътеки или алеи за автомобили. Натоварването в случая се носи от армираната бетонна настилка и стига плочите да са залепени добре, без кухини под тях, такава настилка може да понесе натоварване и от тежък камион. Все пак специално за настилки се препоръчва използването на по-дебели плочи – около 5 cm и повече. За пътеки и алеи, при които камъните са застлани върху пясъчно легло се използват и по-дебели плочи, като за целта се продават и камъни с дебелина 10-20 cm. Според нас това са вечни настилки, конкуриращи древните римски пътища, но всичко е въпрос на финансови възможности и предпочитания. С такива камъни може да се зидат и масивни зидове с отличен външен вид.
Негласно възприетата между производители и търговци класификация е:
* Плочи за облицовка с дебелина 2–3 cm.
* Плочи за настилка с минимална дебелина 3 cm и обичайна – 5–6 cm.
Каменните плочи се делят още по формата и големината си. По-евтините са необрязани, с неправилни размери и различна големина, както са се получили на плочи при цепене на скалата. Този вид плочи се залепват по-трудно, изискват по-голямо майсторство, но пък и придават по-естествен и разнообразен вид на настилката, наподобяваща донякъде стари плочници или калдаръм.
Предлагат се и рязани камъни с квадратна форма, а при поръчка може да се доставят и с точно зададени размери. Въпрос на целесъобразност и пари.
Много интересни и здрави настилки може да се направят с павета, получени от червен или жълт пясъчник. Най-често използваните имат големина 7х7 cm, като в действителност размерите им варират в границите 6–8 cm.
Настилките от павета са наистина вечни и красиви. Освен това те по правило се редят върху добре подготвена основа и пясъчно легло, а помежду им се насипва и трамбова пясък. Това означава още, че този вид настилки пропускат водата и така, от една страна, не се нарушава достъпът на дъждовната вода до плитките корени на близко разположените растения, а, от друга – при дъжд алеите не се превръщат в корито на бурен планински поток.
Според скалния си състав облицовъчните камъни са основно два вида – пясъчници и гнайси. Тук съзнателно ще използваме възприетата от търговците опростена и обобщаваща терминология, макар и със съзнанието, че това би подразнило слуха на всеки минералог. За по-лесна ориентация на читателя поместваме и снимки на основните видове облицовъчни плочи и други камъни, които се предлагат на пазара.
Гнайсът е значително по-здрав и устойчив на износване от пясъчника, но това силно зависи от мястото, от което са добити плочите. Повърхностните пластове са изветрели и получените от тях плочи са доста меки и чупливи, а може даже и да се ронят. Добитите от дълбочина на находището плочи са твърди и здрави. Това проличава най-вече при почукване с твърд предмет на хванатата с два пръста плоча. Качествените твърди плочи издават остър ясен звук, докато меките кънтят на кухо. За твърдостта на плочите може да се съди и при оглед на палето отстрани. При твърдите камъни по кантовете им отчетливо личат като белезникави белези следите от инструмента, с който са били къртени и отчупвани.
Гнайсът се добива основно в Родопите, като се започне от гр. Гоце Делчев и се стигне до Ивайловград. Гнайсът има над двайсет разновидности като цвят – тъмно- и светлозелени, различни нюанси на сивото и на жълтото – от почти бели до тъмнокафяви.
Преобладаващата част от облицовъчните камъни, които се продават в София, се добиват от кариери край гр. Гоце Делчев. Според търговците при този камък бракът е по-висок, защото плочите се добиват без механизация и от сравнително плитки до повърхността пластове. Плочите от тези кариери се продават на цени между 5–8 лв.
Най-здрави, качествени и най-търсени са плочите от района на Ивайловград, които са предимно в сиво-бежовата цветова гама. Това се доста по-едри и здрави плочи, макар че и между тях има некачествени, добити от горни пластове.
